Занижаването на очакванията не е проява на слабост, а напротив – е израз на мъдрост и сила. Да приемеш, че не си перфектен, че не си свръхчовек, че не си машина, която трябва да постига безкрайни резултати. Особено в периоди на изпитания, да занижиш очакванията, е най-доброто, което можеш да направиш за себе си.
Няма нужда да покриваме всички изисквания на обществото, на родителите си, на партньора, на децата дори. Най-вече – няма нужда да покриваме всички изисквания, с които сами се натоварваме. Време е да се научим да бъдем състрадателни не само към другите, но най-вече към себе си. Особено, когато ни е трудно, когато сме под стрес, когато сме загубили някого, когато сме болни, тъжни или изплашени. И да си кажем, че в най-тежките моменти, да имаме желание да продължим напред е напълно Достатъчно.
Намираме се в ситуация на пандемия, но освен да предпазим физичното си здраве, е необходимо да не забравяме и психичното си благосъстояние.
„Преди всичко нека приемем емоциите си. Напълно нормално е да се чувстваме притеснени, депресирани, потиснати, стресирани – подчертава професорът по психология Лори Сантос от университета „Йейл“ на специална конференция, организирана от Coursera Live, посветена на пандемията. – Най-важното е да бъдем търпеливи. Сега е подходящ момент да занижим очакванията и изискванията си. В голяма част от случаите нашето недоволство от хората около нас са свързани със собствените ни очаквания към тях.
Затова нека бъдем по-малко взискателни. И то не само към другите, но и към себе си. Нека бъдем състрадателни към себе си. Дори да не се справяме добре с работата или със задълженията си, дори ако не печелим толкова, колкото преди. Намираме се във време на пандемия и всичко това е нормално. Не можем да контролираме всичко, но можем да контролираме отношението към себе си.“
Photo by Giulia Bertelli on Unsplash