Спри и дишай!
Много често ми се налага да отправям тези думи към себе си. Понякога живея на такива обороти, че сякаш забравям да дишам. Поемам само миниатюрни глътки въздух, колкото да продължа да функционирам, да тичам по задачи, да свърша за един ден работа като за седмица.
Да спра и да вдишам дълбоко е толкова лесно, а носи такова успокоение и на тялото, и на душата. Дори и само за миг да е. Но благодарение на тези миг след миг, всъщност живея. Да спреш и да забавиш темпото е изцеление, спасение, дар. Бавният живот носи наслада и смисъл.
Но да забавиш понякога е толкова трудно. Защото означава да се лишиш от илюзията, че си много важен, че само ти можеш да се справиш със задачите, че си незаменим. Да забавиш означава да пуснеш контрола, да отстъпиш отговорност, да предадеш задължения. Често това изглежда непосилно постижение. Но и като всяко друго постижение, изисква малки и последователни крачки. А на всяка крачка – просто да се спре за момент и да се диша дълбоко.
Това е напълно Достатъчно!