Перфектната жена. Перфектната майка. Перфектната съпруга. Перфектната любовница. Перфектната домакиня. Перфектна в кариерата. Това е самоубийство. Най-опасният капан. И най-безсмисленият.
Да бъдеш жена е свързано с толкова много очаквания, изисквания, предначертаности. И в повечето случаи ние си ги поставяме сами. Толкова е лесно да паднеш в капана на желанието да си перфектната майка или съпруга, или любовница, или домакиня, или кариеристка. А някои дори искат да са перфектни във всички тези начинания. Колкото по-рано осъзнаем, че това е невъзможно, толкова по-рано ще се отърсим от бремето на преследването на химери.
Перфектните майки са само тези, които още нямат деца. Перфектните съпруги – тези, които още нямат съпруг.
Идеални хора не съществуват. Затова вместо да гоним недостижими цели, по-добре да загърбим безумните очаквания и да се запитаме ние какви искаме да бъдем. Не какво се очаква от нас, не какви родителите ни са искали да бъдем, не какво е престижно, дори не какво е необходимо, не как ще изглеждаме по-добре в очите на другите, не как ще се представим добре в обществото – а какво искаме ние, какво избираме ние.
Не е задължително жените да бъдат перфектни майки, перфектни съпруги, перфектни любовници. Най-хубавото е, че дори не е задължително да бъдат майки, съпруги или любовници. Не е задължително да бъдат слаби или красиви, да имат успешна кариера или домът им да е подреден, да умеят да правят петстепенно меню или френска любов. Да бъдат елегантни или усмихнати, възпитани или дори щастливи. Изобщо нищо не задължително. Нека задраскаме очакванията и да се запитаме „Аз какво искам?“ Нека поставим себе си на първо място.
Photo by Denys Nevozhai on Unsplash